Тази нощ си легнах много късно - в 02:30 през нощта.Гледах един филм,който изключително много ме разчувства.Казваше се The Notebook(Тетрадката)...Разказваше се за една истинска,прекрасна и страстна любов.Една любов,която претърпява много изпитания,но е толкова дълбока и нереална...До сега не съм срещала такава любов.Тя те пленява със своята магическа мощ.Дълго не можех да заспя.Дълго мислех за моята любов,за човека,който обичам,а никога няма да мога да имам.Сълзите падаха от очите ми като бурен водопад,не можех да ги спра,нито да ги виня.Не можех да не призная пред самата себе си,че сърцето ми започва да рухва с всеки изминал ден,с всяка изминала секунда.То се вкаменява,почернява...Защо любовта е както толкова могъща и красива,така и убийствено жестока?Чувствам,че никога няма да мога да обичам отново някой така,както обичам него...А между нас сякаш стои стъклена преграда,неразрушима,през която можем само да се гледаме.Не мога да го докосна,да го прегърна...сърцето ми кърви и никой не може да спре тази кръв.Да,тя ще засъхне с времето,но кой знае някой ден дали няма пак да рукне ,когато го видя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар