Болката в очите

Прозореца е запрашен,вратата отворена и леко поскърцва...Защо се чувствам толкова изоставена,защо няма кой да ме погледне с топли,нежни и любащи очи?Нима всеки път,когато те погледна ти се отвръщаваш от мен?Защо в очите ми винаги има болка и тъга,когато ти си тръгнеш?Защо се вглеждам в сянката ти тъй дълго?Очите ми загубиха своя блясък,своята невинност.Станаха груби и неприветливи.Когато се погледна в огледалото,те сякаш кървят.Защото ти ги нараняваш всеки път,когато ядосано извърнеш поглед от тях.Сълзите текат,но те не могат да помогнат.Само ми причиняват още повече болка.Защо се влюбих в теб,незнам.Допуснах сърцето ми да бъде разбито...отново...Ти заминаваш,а аз отново оставам сама.А ти дори незнаеш как се чувствам,защото никога не си ми дал възможност да споделя с теб.Ах,този болезнен стон...защо всичко толкова много боли?Чувствам се празна,изхабена.Сякаш се разпадам на хиляди парченца,болезнено и мъчително,ден след ден...Ти никога няма да разбереш как се чувствам,нито как ме караш да се чувствам.Винаги очите ми ще се наскърбяват,когато те видя.Винаги ще ме боли,когато те няма или когато си с нея...с другата...Но аз ще те чакам.Защото въпреки болката,която ми нанасяш,аз те обичам повече от всичко.А любовта ми е единственото оръжие срещу света...срещу този огромен свят,изпълнен с толкова много чувства и емоции.И макар да изглеждам невинна,аз съм силна.Ще се справя,колкото е да е трудно...но сърцето ми ще остане черно,празно,разрушено...А очите ми...те ще останат завинаги сухи.Заклевам се,няма да се отрони ни една съза от мен.Сухи и безразлични...но така ще си мислиш само ти,само хората...какво се крие под тях,знам само аз.