Любовта...Не мога да я опиша с една дума,нито с няколко изречения,дори и с цяла книга.Тя е най-сложното чувство,най-прекрасното,най-болезненото,но и най-ценното.Тя е толкова красива,нежна и прочувствена.Няколко пъти се срещнах с нея и осъзнах,че тя напълно те вглъбява.Тя те обсебва и те прави друг човек.Може би съм все още малка,но само на години,формално.Чувствата,които изпитвам към определени хора са толкова силни...и всичко това е любов.Интересно е колко пъти хората споменават тази дума,но почти винаги тя бива пренебрегната.Тази думичка,малка,състояща се само от две прости срички...Да обичаш не е престъпление,нито грях.Напротив-всеки човек,който може да изпита към някого това горещо,изпълнено с огън чувство ,е велик човек.Защо напоследък хората са егоисти и мислят само за себе си?Защо постоянно хората се нараняваме помежду си...и във всичко се крие любовта.Тя ни дава сили да живеем,тя ни дава смисъл в живота.Не е нужно любовта да е само между момче и момиче или чисто формална връзка.Тя може да обедини цял народ в едно цяло,тя може да те накара да извършиш чудеса.А когато е поднесена с нежност и нужното внимание,тогава става по-ценна и от целия свят.Няма ли да е по-хубаво ако всички бъдем добри и обичливи?Не,не може.Защото както казва прочутия писател Паулу Куелю "Доброто и Злото имат едно и също лице и всичко зависи от това,в кой момент пресичат живота ни.".Не можем да бъдем добри,но и не можем да сме само лоши.Е,любовта ни кара да намерим хармонията между тези паралелности.Тази красива любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар