Засягам точно тази тема,защото напоследък постепенно хората започнаха да губят своята индивидуалност.За мен това е едно от най-важните неща.Всеки човек е различен,сам по себе си е съвършен...Често ми се случва да се сблъсквам с хора,които забравят себе си в най-затънтеното място на душата си.Стремят се да бъдат като най-нашумялата звезда например,без да се замислят дали това са всъщност те.И може би до някаква степен всички го правим,макар и без да се усещаме.Опитваме се да се нагаждаме на хората,за да ни харесат,без да бъдем естествени.Тогава се получава малко сконфузна ситуация,защото се държим така,както не ни е присъщо.Всеки човек е създаден за да допринесе нещо на този свят.Не е задължително да е някакъв материален принос-като някое изобретение или пък да е известен писател.За да те запомнят хората не е нужно да направиш нещо велико.Само със съществуването си ти допринасяш още нещо към пъзела на живота.И когато успееш да откриеш себе си и да подредиш твоята самоличност към този огромен пъзел,тогава трябва да се чувстваш истински щастлив.Понякога често си задаваме въпроса "Какъв съм всъщност аз?"...Човешката природа е голяма загадка и трудно можеш да разбереш чувствата на някой човек.Има хора,които до последно не могат да открият себе си и живеят някакъв измислен,друг живот.Не винаги можем да успеем,не винаги ще бъдем известни или пък богати.Но ако всеки човек играе някаква роля,тогава как ще знаем ние кой е всъщност?Разбира се,понякога живота ни налага да играем зад маска,защото трудностите,които ни поставя не са малко.Но най-важното е вътре в себе си да знаем кои сме и каква е нашата задача на този свят.Не харесвам хора,които се комплексират например от външния си вид.Казват колко са грозни,дебели и започват да се критикуват без причина.Не винаги можем да бъдем идиални,все пак не сме всички като Клаудия Шифър или пък Анджелина Джоли...но когато ние уважаваме себе си като личност,тогава можем да бъдем сигурни,че сме допринесли към света нещо малко,но стойностно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар