В момента свиря тази пиеса и доста се задълбочих най-вече във фантазията и представата за всяка вариация не като нотен текст,а като някаква случка.Докато се разсвирвах преди един майсторски клас,по-точно докато си ги минавах изведнъж ми дойде като на кино лента една история за цялата пиеса.История,която ми помага да вникна по-надълбоко в съдържанието на тази виртуозна пиеса.
Робърт Шуман е бил една изключителна личност,която е оставила след себе си много неща- и в живота,и в музиката.Тази пиеса е написана около 1829-1830 година(не съм много сигурна,така съм чела),което значи,че той е бил на 19 или 20 години.Тя е от съвсем ранното му творчество,но още в тази пиеса той показва своята силна и внушителна личност.В поселдствие разбрах,че всъщност тази контеса Pauline d'ABEGG е измислена от Шуман,но това не е най-същественото.Разиграх си една история,любовна история за Шуман и Паулин и това ми помогна и за изсвирването на пиесата.Ще разкажа моята измислена и може би детска история за тази пиеса.
Когато свиря темата си представям младият Шуман,седнал на прозореца и замечтано гледа как неговата любима Pauline d'ABEGG разговаря с някои аристократи и много нежно и деликатно отмята косата си.Тогава той започва да пее нейното име с най-прекрасните тонове - ла(А),си бемол(B),ми(E),сол(G),сол(G) и ето - нейното име.Той е толкова погълнат от нея и решава да направи тема за нея,която да свири и пее винаги.В темата той просто я наблюдава и внушително и завладяващо изсвирва ABEGG.Но контесата е разбирала от музика и е чула,че от малкото прозорче на къщата едно влюбено момче свири нейното име.Тя е впечатлена от него,но като дама не показва чувствата си.
Първата вариация е бърза,но в нея се преплитат много различни чувства.Шуман започва да дебне девойката и всъщност началото на вариацията(изкачването на акордите с крешчендо и нежното слизане надолу чрез арпеж) ми подсказва точно това.Той притичва да я види,но веднага след това се скрива за да не го види тя.И тъй като не е бил още мъж, на 19 години,това за него е било забавно.За Паулин също,може би.Деликатно и виртуозно дясната ръка показва топлите чувства на Шуман,толкова все още детски и естествени,а лявата прави големи,но нежни скокове,което допринася някаква закачка.В края на първата част от вариацията той заговаря Паулин и се оговарят за среща.Нотите не са много за толкова развития,но пък според мен показват неговата радост от разговора си с контесата.Втората част на първата вариация започва закачливо,но с някакво напрежение.Аз си представям това място като неодобрението на майката на Паулин да се среща с Шуман.Тя не харесва този младеж,защото за нея той е отнесен и с професията си на музикант не може да изхранва семейство и тя ясно го показва като се скарва на дъщеря си и нагрубява Шуман.Но той не се отказва и закачливо намига на Паулин,като по този начин и казва,че иска отново да се видят.Точно последният момент от вариацията е този ,бърз закъчлив с весели украшения.Девойката също е завладяна от Шуман и решават да се видят тайно-първа среща.Първата среща за мен е втората вариация.Тя е бавна,нежна,но и предпазлива.В нея Шуман още не е готов да разкрие чувствата си.Всъщност линията,която се преплита между лявата и дясната ръка е разговора между двамата.Те се опознават и забавляват заедно,а горската поляна е прекрасно място,където да останат сами.Когато лявата ръка отиде долу и от един тон става октава напрежението нараства.Шуман започва да показва на Паулин сериозните си намерения,а тя все още не е готова за сериозна връзка.Но по мил и деликатен начин Шуман успява да я накара да трепне.Вариацията завършва бавно,нежно и спокойно.Това е нежната прегръдка между контесата и Робърт.
Третата вариация е моята любима.Тя е най-бързата,ефирната и веселата.В нея си представям развиващата се връзка между Паулин и Шуман.Романтични вечери,весели игри под Слънцето-цялата е обляна от едно непрестанно щастие и светлина.Наричам я Слънчевата вариация.Защото постоянно си представям образа на тези двама влюбени,които радостно подскачат и се радват,че са заедно.Но майката на Паулин не подозира.И така е по-добре за тях.
Четвъртата вариация е най-личната.Всеки я интерпретира по различен начин.За мен тя показва момента на усамотяване между двамата.Романтичната нощ.Нежните ласки между тях,първата тръпка,ласките...аз я усещам като доста бавна и напевна.Оставям се на фантазията и тогава тона става божествен.Първите октави,които трепетно се изкачват нагоре,или нежният трилер...тя е най-нежната вариация,най-свободната.В края на вариацията се разбошуват чувствата и тогава композитора не е счетнал за нужно да ни представя по-нататъчние отношения между тях в тази нощ.
Фантазията,финалът...това е дългото заключение и последствие от връзката между Шуман и Pauline d'ABEGG.Аз си представям,че те вече са съпруг и съпруга...просто тази връзка между четвърта вариация и дългата Фантазия ми подсказва,че един период от тяхната връзка не е написан и отива направо на най-важното.Началото на Фантазията започва нежно,радостно,без напрежение,което подсказва,че тяхната връзка върви добре.Те са щастливи заедно.Има един изключителен момент,когато нежно тръгват разложени октави нагоре.Значи Шуман се грижи за своята жена,дарява я с ласка и я обича.Бързият момент след тези красиви и нежни октави ми навява мисълта,че им се раждат деца.Става бързо,весело,игриво...тази музика е точно като едно дете,което играе и се радва.Идват две страници,които са момента на конфликт.Самите ноти издават напрежение и то голямо.Тук си представям,че Паулин не е съгласна,че мъжа и е толкова вглъбен в работата си,в композирането и не му остава време за нея и децата.Тя иска да е повече време с него,но той е прекалено зает.Тя започва да води вътрешна борба със себе си,защото не може да оцелее без него,а не получава вече същите грижи и отношение както преди.Но Робърт я обича така,както не е обичал никога.Но не може да остави композирането,за него това е всичко.Паулин решава да го напусне заедно с децата.Шуман е разтърсен и изпаднал в депресия.Точно моментът,когато дясната яростно бошува,а лявата ръка сърдито отскача на различни тонове.Самата хармония допринася някаква мрачност,но в същото това време постоянна борба за оцеляване.И все пак Шуман успява да си върне любимата.Това е моментът,когато той провиква името и ABEGG(тогава дясната много ясно подчертава темата).Той решава да се отдаде на жена си и своите деца,но не оставя композирането.Просто намира хармонията между двете и успява да направи жена си щастлива и обичана.Така нежно,но и трепетно(от страна на лява ръка в долния регистър)завършва тази изпълнена с много чувство и мисъл пиеса.
Това,разбира се, са само мои съчинения за тази пиеса.А и историята между Шуман и Паулин не е реална.Ако разбира се тази Паулин не е Клара,но това не е така.
Не съм го обяснила много добре,но пък е от сърце.Това е моя анализ за това произведение.Ако в скоро време успея да запиша пиесата на запис ще я пусна. :)
