Розата върху черния клавиш - Пролог

Между реалността и моят свят съществуваше един малък, каменист мост, по който минавах всеки ден, толкова бях свикнала, че понякога неусетно го преминавах, без дори да разбера. Цялата болка и неприязън на сивкавата завеса, която тъй мощно и грижливо бе обвила света, изведнъж се изпаряваше, изчезваше, сякаш никога не е съществувала, само с натискането на един клавиш. Едно леко и нежно докосване и всичко изчезваше. След него още един клавиш, и още един, и още един… За минута вече бях в съвсем друго измерение, в съвсем друг свят, всичко беше толкова красиво, алено, вълшебно… Къде отиде цялата тази задушаваща мъгла, къде се изгуби мътното петно, което бях свикнала да гледам всеки път, щом си отворех очите? Защо вече не чувах гръмкият и груб тембър на злощастните хора, които така безпомощно се влачеха по изпочупените и изгрубели улици на страданието и болката? Всичко изведнъж потъна в пълно неведение и блесна ярка светлина. Силното ухание на рози изведнъж изпълни ноздрите ми с блаженство и аз вече бях пристигнала там, където принадлежах. Звуците на нежната и прочувствена мелодия, която се луташе пъстро и обагряше с цветовете си дебрите на моята душа, бяха тъй вълшебни, тъй красиви… Ах, как не исках този миг да свършва! Откъснах една роза и я допрях нежно до устните си. Тогава се появи един образ, който прихвана като клещи цялото ми съзнание. Виждах едни тъй ярко изразени топли и огнени кафяви очи. Те ме гледаха тъй изпитателно, сякаш се опитват да ме изпепелят с поглед. Бях толкова погълната от това да съзерцавам тези очи, но какво ставаше? Изведнъж нежната мелодия спря да звучи, сякаш някой рязко е скъсал нишката между линиите и, усетих как устните ми изстиват, розата не беше вече допряна до тях. Отворих очи и осъзнах, че се намирам отново пред очуканото пиано вкъщи, но освен изгрубелите от времето клавиши и протритият лак , върху пианото имаше още нещо, нещо, което не бях забелязала да стои до преди няколко минути. Върху един от черните клавиши удобно се беше настанила една алено червена роза, ароматът на която беше тъй обаятелен, че усещах как гърдите ми се пълнят с въздух, който не можех да издишам. Но този аромат ми беше познат, определено тази роза бях я виждала и преди.