Как приятно въздуха шепти, шепти, шепти...
Как объркано се луташ ти.
Нима ме търсиш, нима ме помниш?
Нима те интересувам, та да ме гониш?
Морето вилнее, а слънцето линее
Пада нощта, а аз чакам тебе.
Търсиш ме, а мен ме няма.
Защото мисля за теб с усмивка блага.
Нима ще ме откриеш, нима ще се покажа?
Отново да оставиш в мен болезнената рана?
Ще си спомням за теб, ще плача за теб,
ще чакам твоето сърце от лед.
Защото болката ми е като мушица
пред любовта, която изпитва моята душица.
Ще си спомням за теб, ще плача за теб,
ще чакам твоето сърце от лед.
